На гости на малкия принц

Мъничка е планетата на Малкия принц, но за него тя е предостатъчна. Тя е безгрижния му, хармоничен свят. Има си дърво и цвете. Цветето е символ на онова крехко нещо, любовта. Дървото е сянката в деня му, неговия дом и корени. Мъничък, но съвършен свят.

Ако му отидем на гости. . .На гости като на гости, ще му занесем подарък – бонбони в лъскава опаковка. Той с безкрайно любопитство ще я разглежда, опитва и ще почерпи и нас. Ще е забавно и хубаво, но на тръгване, ако не си вземем опаковката, тя ще остане там и ще отнеме малко пространство от планетата му. И ако и други гости минат и оставят след себе си лъскав боклук, ще отнемат още и още от пространството му докато го свършат – все пак това е съвсем мъничка планета.

Съвършената му планета ще се превърне в лъскаво сметище.

И защо? Той си имаше всичко дърво което да го закриля и цвете за което той да се грижи. Всичко друго, ново, колкото и красиво и привидно полезно, ще внесе само нарушаване равновесието на малкия му свят.

Ние живеем на малко по-голяма планета. Имаме малко повече дървета и цветя и уж не сме гости, а у дома си.  Имаме си всичко. Хиляди години сме си живели щастливо. До преди 50 години е нямало сметища. Появиха се успоредно с развитието на химическата промишленост. Изкуствено създадените продукти, нямат естествен механизъм за рециклиране. Не могат да се слеят с природата, защото са извън нейните цикли. И така, всяко изкуствено нещо се появява от нищото, остава и се натрупва.

Някъде там далече, на абстрактното за нас място наречено Сметище. Сметищата се увеличават по брой и големина . Все още от прозореца не се виждат на пейзажа, и си мислим, че не са заплаха. Но ако продължаваме да създаваме неща, които не могат да изчезват след края на употребата им, сметищата ще се превърнат в планини, които няма как да вече да не виждаме и домовете ни ще са малки островчета в океан от боклук.

Мъничката ни планета е съвършена. Дава ни подслон и храна. Невероятни планини, поля и морета, растения и животни – същински рай. Лъскавите бонбони растат по дърветата – сочните плодове по дърветата, и когато ги изядем, от тях не остава боклук. Цветята ни поднасят дъхави чашки аромат на  любов, и когато увехнат, се сливат в пръстта за да подхранят следващите цветя. Всичко в природата е съвършено и прелива от едно в друго без да липсва нещо или да е в излишък.

Живеем в Рая.Какво повече ни е нужно? Посегнем ли към забранения плод, сами ще се изгоним от Рая. А ние вече сме посегнали, откъснали и като пристрастени наркомани, не можем да спрем. Трябва ни чудо.

Земята е нашия дом. Но не е само наша. Сред нас живеят мънички принцове и принцеси -децата.Това е техния дом, техния свят.

Нека когато си тръгнем един ден, след нас останат дървета, животни и цветя, най-хубавия дар за Малкия принц.

Й. Богомилова