Ягодови измислици

И ягода с корона… Май наистина ягодата е кралицата на плодовете

 

Свръх потребление

Дали не можем с по-мабко?

Пуши си сам

Ето как са решили проблема с пушенето по света…

Люлка под стария орех

Аз си нямах село. Помня, колко щастливи се връщаха децата от своите села и малко им завиждах. Откъсването от града, привичките, шума, забързания ритъм, игрите на полето и домашните животни озаряваха лицата им по особен начин. Не че си нямах баба и дядо, просто живеех с тях в града. Баба ми ме наглеждаше и често ми се караше. Как да ми бъде любимата баба? Друго е да я виждаш от време на време и да те глези. Дядо ми беше много трудолюбив. Почти не го виждах през деня, защото ходеше на лозето. Лозето беше едно огромно място в което всъщност лозите бяха няколко реда само. От всичко друго имаше по малко, необходимо за трапезата.

Да, нямах си село, но когато дядо ме вземеше на лозето, там под големия орех ме чакаше моята люлка. Наоколо цъфтяха ягоди, а когато завържеха ароматни, червени плодчета, дядо ми даваше да си откъсна. Тук там имаше пръсчица по сочната им повърхност и дядо ми поливаше с една дамаджанка да си ги измия. После ми се радваше как си похапвам. И хляба със сирене и отскубнат лук наблизо от една леха беше невероятно лакомство. А когато узрееха доматите вече просто беше разкош.
Отначало си носех една черга с кукли и парцалки, но после престанах. Просто не ми беше до тях на лозето. Имаше толкова много за гледане и пипане. Беше чудо да видя, кое от къде се подава, как расте и се променя за да достигне съвършената си форма на плод или зеленчук.
И когато уморена от тичане и емоции, лягах направо на земята, дядо ми се поскарваше и аз с усилие , слята със земята и небето, ставах за да седна на шарена черга.

Днес нямаме лозе. Децата ми нямат баба и дядо да ги хокат, че са се окаляли или, че бъркат в сладкото.
Но не трябва да тъжим за каквото нямаме, а за това което имаме. Все още има някъде поля и дървета. Една проста дървена люлка някъде кани да полетиш до забрава и после в тревата замаян да пътуваш сред невероятните форми на облаците.

Й. Богомилова

спомени от детството

Активна почивка в грижа за националните паркове

На 14.05.2011 г. се проведе съвместната инициатива на WWF и Globul по почистване на 11 национални парка в цяла България, за която са се записали над 1000 доброволци от различни възрасти. Във Варна в природен парк Златни пясъци най-малката участничка беше на 1 месец, а из екопътеките се откриваха всевъзможни отпадъци, за които дори не би ти дошло на ум, че се крият там – като се започне от бутилки, столове, кабели, части от покриви, шишета от масло за коли и прочие, чието разграждане продължава до над 400 и повече години. А много малки принцеси и принцове имаха желание да помагат в почистването и с лекота всички отпадъци бяха събрани. В замяна очарователната природа в природен парк Златни пясъци остави в сърцето на всички ни прекрасна зелена огърлица, която ще остане там. Нека се поучим от зеленото мислене на малките деца и да почистваме отпадъците, които оставяме след себе си, нека пазим природата, защото никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от нея.

К. Герчева, утро бг

Направи си разкош от медузи

От малко пласмаса, памук и найлон с пукащи балончета, можете да си направите тази забавна висулка с медузи.

Животните не са където трябва да са

Изглежда комично животно на необичайно място. Забавно е, но заплахата околната среда да се променя е реална.