буден преди изгрева

Няколко дни след джулай морнинг….

Миналата година посрещнах за първи път първоюлското слънце. Бях почти сама на пустия плаж. Беше ново и невероятно усещане за мен. Искаше ми се повече хора да видят това чудо. И дали защото си го пожелах, но тази година плажът беше пълен със хора. Шумно, весело, различно. Чувствах се чужда там. Исках си моето кътче, където да остана сама със слънцето но беше невъзможно.  Опитвах се да се радвам, че хората са се събудили, но не можех да приема начинът по който го правеха.

Знам си че съм различна, но в такива моменти различието е като бездна.  И въпреки че слънцето бе изгряло не беше светло в душата ми. Тогава слънцето изгря в образа на най-милия човек. Успя да разтопи невидимия лед  в сърцето ми. Когато природният спектакъл свърши и се отправих към дома гледах по-ведро на нещата.

И все пак трябваше ли джулай хепънинга да завършва с изоставени бутилки и прочие по плажа?

Кога слънцето на осъзнаването в дълбочина на нещата ще изгрее в нас?