От 16 ноември до 7 декември България се присъединява към медийната кампания на проекта „Hopenhagen“ по повод срещата на високо равнище за климатичните промени, която ще се проведе на 7 декември 2009 г. в Копенхаген, Дания. Срещата е по инициатива на ООН, с участие на лидери на 192 страни.
Публикувано в: видими заплахи | Етикети: лекарства, опасни, отпадъци, химикали
Вчера разчистих аптечката, събра се някъкво количество лекарства с изтекъл срок.
Разрових из нета да видя какво да правя с тях, но май никой не знае. Уж е редно в аптеките да приемат такива опасни материали, но като попитах и мен ме погледнаха странно.
Преди време лекарствата са растели буквално по дърветата и полето, и разните отвари от тях нормално се разграждат след употребата им в природата.
Билките са естествен природен продукт.
С навлизането на химията се намира лек на много болести, но и се създават болести за които пък има лек.
Тоест измислят се нови болести. Рекламата на лекарство е нещо съвсем естествено днес. Купувайте си… една таблетка и си там…
Непрекъснато се презапасяваме с лекарства, водим нездравословен живот, забравяме за разходките, за хобитата, за спорта и чая…
И ето проблем, какво да правим опасния отпадък, когато престанем да се „тъпчем“ с него.
На повечето им е все едно…
На мен не ми е…
Не може в голям град като Варна, да няма поне едно място за събиране на опасни отпадъци…
ако някой знае, ще съм благодарна да ми каже
ето дискусия за старите батерии и електроника …и от батериите съм събрала колекцийка и ще пробвам в магазините на Глобул дали наистина има зелен контейнер или е само за батерии от телефони
Мисля, че в големите градове трябва да има поне на едно място за където да се абонира човек и да минават да ги вземат. Така няма да се разкарват напразно. Може да почнат от един два пъти годишно, макар че е нужно веднъж месечно. Все от някъде трябва да се почне.
До тогава да се насочим към продукти, които няма да ни създават такива проблеми
Публикувано в: разни интересни | Етикети: втора употреба, еко, идеи, отпадъци, рециклиране
от НИщо нЕщо
тези идейки за използване на вещите отново видях тук
из нета има много още идеи, ще добавям постепенно, аз също съм изнамерила свои идеи и тях ще споделя
и вие споделяйте личните си идеи за продължаване употребата на нещата )))
Публикувано в: събития | Етикети: задръстване, игра, проблем, път, ремонт, транспорт
Идилия
Потока от коли, тирове и цистерни се вие из тесните квартални улички. Тук там и някой автобус се опитва да пренесе пътниците към спирката, до която биха стигнали десет пъти по-бързо пеш….
Е пък ще го изтърпим, после ще са новички улиците…..На плаж….догодина
Публикувано в: събития
Кампания за опазване на Рила,
конкурс за рекламни тениски
Публикувано в: Моите клипчета, разни интересни | Етикети: аромат, докосване, любов, осъзнаване, природа, растения, рози, романтика, символ, цветя
Тази година беше необикновенна, а още не е свършила. За мен беше необикновенна с преоткриването на розата. Още по необикновенно, че и другите я преоткриват:
Ето две откровения, различни по географско местоположение и начин на „притежание“, на градина, но близки по усещане, усещане за Роза:
ПРЕОТКРИВАНЕТО НА РОЗАТА
Рози без граници
Розата е символ на любовта. Дотолкова сме свикнали с това, че вече ни изглежда доста прозаично и както всичко свързано с любовта за изтъркано. Всеки знае доста митова за това как розата е придобила това значение. Аз самата доскоро имах същото повърхностно отношение към кралицата на цветята -банално. Случи се така, че я преоткрих. Може би защото срещнах любовта, и тя събужда сетивата отново.
Вгледах се една роза и се изгубих в магическата и спирала. Съзнанието ми се отвори и полетя в безкрайността. Ароматът и ме омайваше до транс, а бодлите ме държаха будни.
Това до някъде е обяснимо. Но с какво да си обясня, че когато започна да говоря на друг за за розите, сякаш и с тях се случва нещо подобно, макар не чак като при мен. Видях как хората отварят домовете и сърцата си и се чувствах, като вестителка на розите.
Може и да е илюзия, но е сладка илюзия.
Все пак има и факти. Това са малкото все още и съвсем любителки клипчета и снимка на рози, които моите приятели, а дори и непознати хора са направили.
Има безброй прекраси фотографии на рози из интернет. Но тези са специални, защото носят особен заряд. Нещо се случи тази пролет. Чудо. Малкото голямо чудо предизвикано от едно съвсем обикновено цвете, красящо безброй дворове през май и юни. Макар кралица на цветята, тя бе изгубила своя блясък.
Сега разбрах,че блясъкът й идва от светлината на очите, които я гледат.
Клипчета от Варна
http://vbox7.com/play:5fcf0436
http://vbox7.com/play:4b984491
Клипчета от долината на розите, розобера 2009
http://vbox7.com/play:3a396f79
http://vbox7.com/play:8f949029
Клипчета от София
http://www.vbox7.com/play:b5a6328e
Галериите от любителски снимки, направени с много любов може да видите тук засега са само четери страници, но с търпение ще качим още.
Приятни мигове в Света на розите
Публикувано в: Моите клипчета, разни интересни | Етикети: видео, екология, животни, интересно, кълвач, природа, птици
Случайно видях това птиче. За първи път виждам кълвач, а може и да е друга птичка. Но ми беше много интересно да гледам как наднича от хралупата.
После го подгони един голям черен котарак. Заснех само котарака, ако бях заснела цялата схватка, нямаше да е честно към тези които с часове дебнат с камерите си.
http://www.vbox7.com/play:c63cc511
http://www.vbox7.com/play:7922cdc7
http://www.vbox7.com/play:3f2d6a15
Посетете личната ми страничка посветена на опазване на природата. Интересна подборка от клипчета, снимки, статии, уеб камери и други интересни неща по темата.
Публикувано в: събития | Етикети: джулай морнинг, изгрев, осъзнаване, празник, ритуал, утро, хепънинг, юли
Няколко дни след джулай морнинг….
Миналата година посрещнах за първи път първоюлското слънце. Бях почти сама на пустия плаж. Беше ново и невероятно усещане за мен. Искаше ми се повече хора да видят това чудо. И дали защото си го пожелах, но тази година плажът беше пълен със хора. Шумно, весело, различно. Чувствах се чужда там. Исках си моето кътче, където да остана сама със слънцето но беше невъзможно. Опитвах се да се радвам, че хората са се събудили, но не можех да приема начинът по който го правеха.
Знам си че съм различна, но в такива моменти различието е като бездна. И въпреки че слънцето бе изгряло не беше светло в душата ми. Тогава слънцето изгря в образа на най-милия човек. Успя да разтопи невидимия лед в сърцето ми. Когато природният спектакъл свърши и се отправих към дома гледах по-ведро на нещата.
И все пак трябваше ли джулай хепънинга да завършва с изоставени бутилки и прочие по плажа?
Кога слънцето на осъзнаването в дълбочина на нещата ще изгрее в нас?
