Коледни играчки от гуми

Коледни играчки от автомобилни гуми

Коледни играчки от автомобилни гуми. Интересна идея за рециклиране

Елхи с птички

https://i0.wp.com/data11.gallery.ru/albums/gallery/339576-b626e-74863507-m750x740-u6f129.jpghttps://i2.wp.com/data24.gallery.ru/albums/gallery/339576-5f07f-74643578-m750x740-u74935.jpg Има още

Коледен календар

https://i2.wp.com/secondstreet.ru/uploads/images/01/72/16/2014/11/03/enhanced-buzz-26950-1354137717-5.jpgКоледен календар от рециклирани материали. Това е основата, разбира се може да се декорира по желание. В цилиндрите от тоалетна хартия, могат да се запечатат най-различни малки изненади, до дългоочакваната за децата Коледа.
Още коледни календари

Майки и дечица

moms and babies 26

moms and babies 3

moms and babies 4

moms and babies 8

moms and babies 9

moms and babies 10

moms and babies 12

moms and babies 23

moms and babies 13

moms and babies 14

moms and babies 15

moms and babies 17

moms and babies 18

moms and babies 19

moms and babies 20

moms and babies 21

moms and babies 22moms and babies 28лебеди

moms and babies 24moms and babies 25

moms and babies 29

Да обичаш…

Сега са дни в които се говори за любов. Някои са влюбени едни в други, други са влюбени в себе си и нещата, които харесват. Влюбването е хубаво нещо, изпъва живота с трепет. Но истинската любов е когато всичко около нас е в хармония. Само това показва, че има любов.

Лобовта има много измерения . Нека не забравяме никой и нищо в обкръжението си, най-вече онова обкръжение на природата.

На морския бряг, в планината, край езеро, в полето, край реката, в океана на остров, на всякъде сред нея е романтично да бъдеш с любимия човек. За да има чисти, романтични места, трябва да се грижим за тях.

Поздрав за всички с прегръдка от целия свят

буден преди изгрева

Няколко дни след джулай морнинг….

sunrise

Миналата година посрещнах за първи път първоюлското слънце. Бях почти сама на пустия плаж. Беше ново и невероятно усещане за мен. Искаше ми се повече хора да видят това чудо. И дали защото си го пожелах, но тази година плажът беше пълен със хора. Шумно, весело, различно. Чувствах се чужда там. Исках си моето кътче, където да остана сама със слънцето но беше невъзможно.  Опитвах се да се радвам, че хората са се събудили, но не можех да приема начинът по който го правеха.

Знам си че съм различна, но в такива моменти различието е като бездна.  И въпреки че слънцето бе изгряло не беше светло в душата ми. Тогава слънцето изгря в образа на най-милия човек. Успя да разтопи невидимия лед  в сърцето ми. Когато природният спектакъл свърши и се отправих към дома гледах по-ведро на нещата.

И все пак трябваше ли джулай хепънинга да завършва с изоставени бутилки и прочие по плажа?

Кога слънцето на осъзнаването в дълбочина на нещата ще изгрее в нас?